смил съм

Речник на българския език

1. смил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

смил съм е производна форма на смия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. смил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

смил съм е производна форма на смия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).