смилявал съм

Речник на българския език

1. смилявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

смилявал съм е производна форма на смилявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. смилявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

смилявал съм е производна форма на смилявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. смилявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

смилявал съм е производна форма на смилявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).