смилявала

Речник на българския език

1. смилявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

смилявала е производна форма на смилявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. смилявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

смилявала е производна форма на смилявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. смилявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

смилявала е производна форма на смилявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. смилявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

смилявала е производна форма на смилявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).