смилите

Речник на българския език

1. смилите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

смилите е производна форма на смиля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. смилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

смилите е производна форма на смия (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).