смили

Речник на българския език

1. смили — сег. вр., 3 л., ед. ч.

смили е производна форма на смиля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. смили — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

смили е производна форма на смиля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. смили — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

смили е производна форма на смиля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. смили — повелително наклонение, ед. ч.

смили е производна форма на смиля (повелително наклонение, ед. ч.).

5. смили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

смили е производна форма на смия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

6. смили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

смили е производна форма на смия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).