смила съм

Речник на българския език

1. смила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

смила съм е производна форма на смия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. смила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

смила съм е производна форма на смия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).