сметнел

Речник на българския език

1. сметнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сметнел е производна форма на сметна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сметнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

сметнел е производна форма на сметна (мин. деят. несв. прич. м. р.).