сметнал

Речник на българския език

1. сметнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сметнал е производна форма на сметна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сметнал — мин. деят. св. прич. м. р.

сметнал е производна форма на сметна (мин. деят. св. прич. м. р.).