смели

Речник на българския език

1. смели — мн. ч.

смели е производна форма на смел (мн. ч.).

2. смели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

смели е производна форма на смея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. смели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

смели е производна форма на смея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. смели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

смели е производна форма на смета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

5. смели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

смели е производна форма на смета (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

6. смели — сег. вр., 3 л., ед. ч.

смели е производна форма на смеля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

7. смели — повелително наклонение, ед. ч.

смели е производна форма на смеля (повелително наклонение, ед. ч.).