смелели

Речник на българския език

1. смелели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

смелели е производна форма на смеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. смелели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

смелели е производна форма на смеля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).