смелел

Речник на българския език

1. смелел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смелел е производна форма на смеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. смелел — мин. деят. несв. прич. м. р.

смелел е производна форма на смеля (мин. деят. несв. прич. м. р.).