смекчил

Речник на българския език

1. смекчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смекчил е производна форма на смекча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. смекчил — мин. деят. св. прич. м. р.

смекчил е производна форма на смекча (мин. деят. св. прич. м. р.).