смекчала

Речник на българския език

1. смекчала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

смекчала е производна форма на смекча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. смекчала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

смекчала е производна форма на смекча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).