смекчавало

Речник на българския език

1. смекчавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

смекчавало е производна форма на смекчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. смекчавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

смекчавало е производна форма на смекчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. смекчавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

смекчавало е производна форма на смекчавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. смекчавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

смекчавало е производна форма на смекчавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).