смеело

Речник на българския език

1. смеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

смеело е производна форма на смея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. смеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

смеело е производна форма на смея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).