смахнел

Речник на българския език

1. смахнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смахнел е производна форма на смахна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. смахнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

смахнел е производна форма на смахна (мин. деят. несв. прич. м. р.).