смайвало

Речник на българския език

1. смайвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

смайвало е производна форма на смайвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. смайвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

смайвало е производна форма на смайвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. смайвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

смайвало е производна форма на смайвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. смайвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

смайвало е производна форма на смайвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).