смайвал

Речник на българския език

1. смайвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смайвал е производна форма на смайвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. смайвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

смайвал е производна форма на смайвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. смайвал — мин. деят. св. прич. м. р.

смайвал е производна форма на смайвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. смайвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

смайвал е производна форма на смайвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).