слюнчил съм

Речник на българския език

1. слюнчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

слюнчил съм е производна форма на слюнча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. слюнчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

слюнчил съм е производна форма на слюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).