слюнчил си

Речник на българския език

1. слюнчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

слюнчил си е производна форма на слюнча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. слюнчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

слюнчил си е производна форма на слюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).