слюнчило съм

Речник на българския език

1. слюнчило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

слюнчило съм е производна форма на слюнча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. слюнчило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

слюнчило съм е производна форма на слюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).