слюнчило е

Речник на българския език

1. слюнчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

слюнчило е е производна форма на слюнча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. слюнчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

слюнчило е е производна форма на слюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).