слюнчило

Речник на българския език

1. слюнчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

слюнчило е производна форма на слюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. слюнчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

слюнчило е производна форма на слюнча (мин. деят. св. прич. ср. р.).