слюнчили

Речник на българския език

1. слюнчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

слюнчили е производна форма на слюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. слюнчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

слюнчили е производна форма на слюнча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).