слюнчил
1.
слюнчил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
слюнчил
е производна форма
на слюнча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
слюнчил —
мин. деят. св. прич. м. р.
слюнчил
е производна форма
на слюнча (мин. деят. св. прич. м. р.).