слюнчи

Речник на българския език

1. слюнчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

слюнчи е производна форма на слюнча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. слюнчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

слюнчи е производна форма на слюнча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. слюнчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

слюнчи е производна форма на слюнча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. слюнчи — повелително наклонение, ед. ч.

слюнчи е производна форма на слюнча (повелително наклонение, ед. ч.).