слюнчело

Речник на българския език

1. слюнчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

слюнчело е производна форма на слюнча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. слюнчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

слюнчело е производна форма на слюнча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).