слюнчели

Речник на българския език

1. слюнчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

слюнчели е производна форма на слюнча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. слюнчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

слюнчели е производна форма на слюнча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).