слюнчела

Речник на българския език

1. слюнчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

слюнчела е производна форма на слюнча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. слюнчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

слюнчела е производна форма на слюнча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).