слюнчел

Речник на българския език

1. слюнчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

слюнчел е производна форма на слюнча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. слюнчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

слюнчел е производна форма на слюнча (мин. деят. несв. прич. м. р.).