слъгвахте

Речник на българския език

1. слъгвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

слъгвахте е производна форма на слъгвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. слъгвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

слъгвахте е производна форма на слъгвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).