слъгвало

Речник на българския език

1. слъгвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

слъгвало е производна форма на слъгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. слъгвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

слъгвало е производна форма на слъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. слъгвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

слъгвало е производна форма на слъгвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. слъгвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

слъгвало е производна форма на слъгвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).