слъгва

Речник на българския език

1. слъгва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

слъгва е производна форма на слъгвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. слъгва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

слъгва е производна форма на слъгвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. слъгва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

слъгва е производна форма на слъгвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).