слуз

Речник на българския език

слуз — съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

слузта, само ед., ж. Лигаво полутечно вещество, отделяно от живи организми. Изхвърля слуз от стомаха. Възпалената рана отделя слуз.

Грешни изписвания (1)

  • слус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. слуз
членувано слуз-та
мн.ч. слу-зи
членувано слу-зи-те
звателна форма —

Връзки