сложило

Речник на българския език

1. сложило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сложило е производна форма на сложа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сложило — мин. деят. св. прич. ср. р.

сложило е производна форма на сложа (мин. деят. св. прич. ср. р.).