словообразувал

Речник на българския език

1. словообразувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

словообразувал е производна форма на словообразувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. словообразувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

словообразувал е производна форма на словообразувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. словообразувал — мин. деят. св. прич. м. р.

словообразувал е производна форма на словообразувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. словообразувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

словообразувал е производна форма на словообразувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).