слепял

Речник на българския език

1. слепял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

слепял е производна форма на слепея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. слепял — мин. деят. св. прич. м. р.

слепял е производна форма на слепея (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. слепял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

слепял е производна форма на слепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. слепял — мин. деят. несв. прич. м. р.

слепял е производна форма на слепя (мин. деят. несв. прич. м. р.).