слепило

Речник на българския език

1. слепило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

слепило е производна форма на слепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. слепило — мин. деят. св. прич. ср. р.

слепило е производна форма на слепя (мин. деят. св. прич. ср. р.).