слепил

Речник на българския език

1. слепил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

слепил е производна форма на слепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. слепил — мин. деят. св. прич. м. р.

слепил е производна форма на слепя (мин. деят. св. прич. м. р.).