слепеел

Речник на българския език

1. слепеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

слепеел е производна форма на слепея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. слепеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

слепеел е производна форма на слепея (мин. деят. несв. прич. м. р.).