следяло

Речник на българския език

1. следяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

следяло е производна форма на следя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. следяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

следяло е производна форма на следя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).