следило

Речник на българския език

1. следило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

следило е производна форма на следя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. следило — мин. деят. св. прич. ср. р.

следило е производна форма на следя (мин. деят. св. прич. ср. р.).