следил

Речник на българския език

1. следил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

следил е производна форма на следя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. следил — мин. деят. св. прич. м. р.

следил е производна форма на следя (мин. деят. св. прич. м. р.).