сладяло

Речник на българския език

1. сладяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сладяло е производна форма на сладя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сладяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сладяло е производна форма на сладя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).