сладил

Речник на българския език

1. сладил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сладил е производна форма на сладя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сладил — мин. деят. св. прич. м. р.

сладил е производна форма на сладя (мин. деят. св. прич. м. р.).