славянин

Речник на българския език

1. славя̀нин съществително име, мъжки род (тип 18) редактиране

Значение

мн. славяни, м. Представител на голяма група близки по език, култура, бит и др. народности, населяващи източната и югоизточната част на Европа. Славяните са с руси коси и сини очи.прил. славянски, славянска, славянско, мн. славянски.

Грешни изписвания (3)

  • славянен
  • слъвянен
  • слъвянин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сла-вя-нин
непълен член сла-вя-ни-на
пълен член сла-вя-ни-нът
мн.ч. сла-вя-ни
членувано сла-вя-ни-те
бройна форма сла-вя-ни
звателна форма сла-вя-ни-но

2. Славя̀нин географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Славянен
  • Слъвянен
  • Слъвянин