славил

Речник на българския език

1. славил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

славил е производна форма на славя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. славил — мин. деят. св. прич. м. р.

славил е производна форма на славя (мин. деят. св. прич. м. р.).