скътал

Речник на българския език

1. скътал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скътал е производна форма на скътам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скътал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скътал е производна форма на скътам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. скътал — мин. деят. св. прич. м. р.

скътал е производна форма на скътам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. скътал — мин. деят. несв. прич. м. р.

скътал е производна форма на скътам (мин. деят. несв. прич. м. р.).