скъсяло

Речник на българския език

1. скъсяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скъсяло е производна форма на скъся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. скъсяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

скъсяло е производна форма на скъся (мин. деят. несв. прич. ср. р.).