скъсявало

Речник на българския език

1. скъсявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скъсявало е производна форма на скъсявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. скъсявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скъсявало е производна форма на скъсявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. скъсявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

скъсявало е производна форма на скъсявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. скъсявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

скъсявало е производна форма на скъсявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).